събота, 23 март 2013 г.

ФАТАЛНИ МУСТАЦИ - блог-роман



   След почти двумесечно мълчание идва ред на една моя идея за роман, която от около една година се оформя в съзнанието ми и чака да ѝ дам живот. Основният замисъл за книгата ми се наложи да напиша, но продължението ѝ все още не е ясно. Затова, като предизвикателство към самата себе си, реших да споделя една малка част от романа, който предстои да напиша. Ще се постарая всеки месец тук да публикувам част от него. И тъй като той ще може да се чете единствено тук, го определям като блог-роман. Романът се казва ФАТАЛНИ МУСТАЦИ и е една от първородните ми рожби в проза. Той е плод на фантазия и елиминира всякакви връзки с реалността и нейните обитатели


   Фелибер се страхува от жени с мустаци. Роден естет, той намира за смъртоносна срещата с такъв вид окосмение по женското лице. Всеки път, когато види дама с мустак, се врътва три пъти – един път наляво, после надясно и накрая отново наляво. Този ритуал му помага да превъзмогне лошия късмет, който носи срещата с женските мустаци. Често пъти се опитва да избяга от тях, но това се оказва невъзможно на погребението на приятеля му Аугуст Лаво, когато сластната Жоржина се опитва да го съблазни.  
    В безобиден разговор с Фелибер - приятел и партньор по шах на покойния ѝ съпруг, госпожа Лаво осъзнава, че може би тя е била причината за смъртта на Аугуст.
   Чрез монолозите, диалозите и непрекъснатите ретроспекции, възможни за едно погребение време, става ясна връзката между магията на папийонката, смътроносното влияние на вратовръзката  и фаталните женски мустаци. 

Стей тунд!





неделя, 27 януари 2013 г.

Като за начало



    Този блог е един от първите пъти в живота ми, когато правя нещо подобно наистина за себе си и от себе си, не по препоръка на някого. Давам си сметка, че поддържането на блог изисква постоянство, креативност и разнообразни идеи. Винаги съм смятала блога за нещо неподходящо за мен самата, защото нямам с какво толкова да го „пълня”, защото въпросният пълнеж не е само поредица от постове, а смислени, предварително обмислени материали или пък чисто интуитивни идейни бомби. Не мога да се похваля с такова постоянство в креативността си. Точно затова решавам този блог да е посветен, запълнен и осмислен от сръбската и хърватска култура, такава каквато я виждам и харесвам. Целта ми е преди всичко да поствам мои преводи на художествени произведения, откъси от сръбски, хървастки или босненски филми с мои субтитри. По-голямата част от филмовата продукция на тези близки страни достига до българския зрител превдена през английски, с което се получават разминавания между изворния текст и крайния превод на български. Съдържанието на блога BUBAMARA ще се разнообразява и от музика, която ме кефи и мисля, че заслужава внимание! А между другото ще помествам и някои мои лични писания. 
   
    Идеята за блога се ражда от любов, идва от нуждата за споделяне на близки мои култури – сръбската и хърватската. Афинитетът ми е по-скоро към Хърватия, защото там съм прекарала повече време и съм си създала спомени и връзки, които ме карат непрестанно да се обръщам към нея, да съм в час с нещата, които ѝ се случват. Сръбското от своя страна също ми е близко, не само географски, но и по темперамент. Когато записах славянска филология със сръбски и хърватски честно казано не знаех какво искам точно, просто исках нещо различно, нещо различно с душа! И го намерих. След като малко по малко почнах да опознавам тези страни и техния манталитет, идеята да знам и да говоря този език просто дойде от само себе си, вече ставаше въпрос на чест! Трябва да познаваш, да говориш, езика, който обичаш.
 
   Винаги съм си мислила, че ще се занимавам с нещо много яко, нещо, което да обичам и да ме води напред, нещо с което да не спирам да експериментирам и да търся. Докато бяхме студенти, имах чувството, че ние двете с Лени сме по-различни от другите, сигурно защото сме си по-близки, а близките ни хора винаги се различават от тълпата, те са специални, те са избрани. Нашата уникалност усещах и в начина, по който крачехме в един такт по коридорите – енергично, устремено и безкомпромисно. Не знам къде остана тази устременост, т.е. все още я има, но сякаш е насочена към неизвестното – искаме неизвестно готини неща, сякаш обречени каузи (Лени, сори, ако си на друго мнение, ама блогът си е мой!)...
  
   И така, този блог се ражда във време на преход на един човешки живот – баналния преход от образованието към търсената реализация, за която все си мислех, че ще се случи естествено, от само себе си, защото постоянно съм я търсила, мислила съм си за нея като мисия, като страст, не като работа! В това безработно сиво време се ражда моята мисия спасение – блогът BUBAMARA. Дано мисията е успешна! Uživajte!