Този блог е един от първите пъти в живота ми, когато правя нещо подобно
наистина за себе си и от себе си, не по препоръка на някого. Давам си сметка,
че поддържането на блог изисква постоянство, креативност и разнообразни идеи.
Винаги съм смятала блога за нещо неподходящо за мен самата, защото нямам с
какво толкова да го „пълня”, защото въпросният пълнеж не е само поредица от
постове, а смислени, предварително обмислени материали или пък чисто интуитивни
идейни бомби. Не мога да се похваля с такова постоянство в креативността си.
Точно затова решавам този блог да е посветен, запълнен и осмислен от сръбската
и хърватска култура, такава каквато я виждам и харесвам. Целта ми е преди всичко да поствам мои преводи на художествени произведения, откъси от сръбски, хървастки или босненски филми с мои субтитри. По-голямата част от филмовата продукция на тези близки страни достига до българския зрител превдена през английски, с което се получават разминавания между изворния текст и крайния превод на български. Съдържанието на блога BUBAMARA ще се разнообразява и от музика, която ме кефи и мисля, че заслужава внимание! А между другото ще помествам и някои мои лични писания.
Идеята за блога се ражда от любов, идва от нуждата за споделяне на близки
мои култури – сръбската и хърватската. Афинитетът ми е по-скоро към Хърватия,
защото там съм прекарала повече време и съм си създала спомени и връзки, които
ме карат непрестанно да се обръщам към нея, да съм в час с нещата, които ѝ се
случват. Сръбското от своя страна също ми е близко, не само географски, но и по
темперамент. Когато записах славянска филология със сръбски и хърватски честно
казано не знаех какво искам точно, просто исках нещо различно, нещо различно с
душа! И го намерих. След като малко по малко почнах да опознавам тези страни и
техния манталитет, идеята да знам и да говоря този език просто дойде от само
себе си, вече ставаше въпрос на чест! Трябва да познаваш, да говориш, езика,
който обичаш.
Винаги съм си мислила, че ще се
занимавам с нещо много яко, нещо, което да обичам и да ме води напред, нещо с което да не спирам да експериментирам и да
търся. Докато бяхме студенти, имах чувството, че ние двете с Лени сме по-различни
от другите, сигурно защото сме си по-близки, а близките ни хора винаги се различават от тълпата, те са специални, те са избрани.
Нашата уникалност усещах и в начина, по който крачехме в един такт по
коридорите – енергично, устремено и безкомпромисно. Не знам къде остана тази
устременост, т.е. все още я има, но сякаш е насочена към неизвестното – искаме
неизвестно готини неща, сякаш обречени каузи (Лени, сори, ако си на друго
мнение, ама блогът си е мой!)...
И така, този блог се ражда във време на преход на един човешки живот – баналния преход от образованието към търсената реализация, за която все си мислех, че ще се случи естествено, от само себе си, защото постоянно съм я търсила, мислила съм си за нея като мисия, като страст, не като работа! В това безработно сиво време се ражда моята мисия спасение – блогът BUBAMARA. Дано мисията е успешна! Uživajte!
